Мама каза, че съм мъж,
да съм малко по-сериозен,
ала нещо изведнъж
станах страшно куриозен.
Тихо, тихо в гардероба
рокля мамина открих.
Шапка жълта, чанта нова
и обувки натъкмих.
Бързо мушнах си краката,
ех, че токче - цял балкон.
И затропках към вратата
бавно-бавно като слон.
Мама бързо се яви
и се хвана за главата:
"Сине, всичко остави!
Ох, на мама си момата!"
© Хари Спасов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
