Тъмно беше виното. И тичаше
по гърлата ни на път към спомена.
И усещах, че не си приличам,
ставах весел, тъжен и огромен.
Ставах необятно привечерен
и залязвах в здрача на иконите.
Изгреви пътуваха по вените
и се будех в скута на Мадоната.
Виното, заченато от огън,
пръсваше на чашите главите.
Исках, страшно исках да го мога
синьото, което в мен залита. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up