Jan 15, 2009, 3:19 PM

Манастирска изба 

  Poetry
986 0 17
Тъмно беше виното. И тичаше
по гърлата ни на път към спомена.
И усещах, че не си приличам,
ставах весел, тъжен и огромен.
Ставах необятно привечерен
и залязвах в здрача на иконите.
Изгреви пътуваха по вените
и се будех в скута на Мадоната.
Виното, заченато от огън,
пръсваше на чашите главите.
Исках, страшно исках да го мога
синьото, което в мен залита. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лили Радоева All rights reserved.

Random works
: ??:??