Мариачи...*
Вечѐрен бриз нахлул от океана
омесил се пленително със здрача –
с една китара някъде подхвана
мелодия с пияни мариачи...
Те пеят за Любов като реликва
(защото омотана във тъгата)
на призивите страстни не откликва
тя често и на тръпките в телата!...
Във песента им за Любов такава
разказва се в замислената вечер:
от нея ти остава да отплаваш ...