Мартеница
Червеното слънце се събуди
върху бялата длан на облака.
Изчерви се хоризонтът.
Поруменя небето.
Земята набъбна.
Дърветата стреснаха птиците
с тихия пукот на пъпките.
Честита Баба Марта!
© Валентина Шейтанова All rights reserved.
Червеното слънце се събуди
върху бялата длан на облака.
Изчерви се хоризонтът.
Поруменя небето.
Земята набъбна.
Дърветата стреснаха птиците
с тихия пукот на пъпките.
Честита Баба Марта!
© Валентина Шейтанова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...