Маса за двама
С теб сме в Стария град.
Маса само за двама.
В ресторанта познат
посетители няма.
Но по масите свещите
още трепкат запалени
и танцуват горещите
тихи пламъци алени.
Цигуларят с усмивка
ни поглежда през рамо,
от напитката пивка
пийнал глътчица само.
С жест приема банкнотите
и докосва в миг струните...
Тук излишни са нотите!
Най-излишни са думите!
Сервитьор отсервира
недокоснати ястия
и веднага разбира,
че сме сити от щастие.
А небето, утихнало
за да слуша до съмнало,
над тепето притихнало
всеки звук е погълнало.
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
