Лисицата си знаеше:
Светът за нея е създаден.
Под рижи залези
играят тромави кокошки
с лениво куче, със сънлив стопанин
и с пушка на стената,
която може да е точка.
Лисицата е вечна
и лениво ни подмина,
оставяйки ни свойте залези,
и липсващите тромави кокошки,
без кучето и къщичката със комина,
където няма пушка на стената,
но въпреки това е точка.
© Георги Динински All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
