Лисицата си знаеше:
Светът за нея е създаден.
Под рижи залези
играят тромави кокошки
с лениво куче, със сънлив стопанин
и с пушка на стената,
която може да е точка.
Лисицата е вечна
и лениво ни подмина,
оставяйки ни свойте залези,
и липсващите тромави кокошки,
без кучето и къщичката със комина,
където няма пушка на стената,
но въпреки това е точка.
© Георги Динински All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
