Мета, крилато. Вятърът се вихри.
Ох, да те помете моята метла!
Мета крилато, шушка не оставям.
И кокалите си едва ще събереш...
А аз торнадо ще навявам.
И дръжката, смолиста е ела.
Оставила съм, даже и бодлите...
И зад гърба си най мета,
така,че да разчиствам от стрелите.
Едничък избор ще ти дам-
отляво или пък отдясно.
Харманът твърде е голям,
но ще се чувстваш все натясно...
Добра съм. Не оспорвам аз,
но виж ...метлата ми е щура, дива.
Дори часовникът не ще отмери час
и ще оставиш само плитка диря.
Размитам...ти опитай пак
да ми навяваш кал и тиня,
не съм висока, до калпак,
но почне ли Метлата, хич не и се спира.
© И.К. All rights reserved.
аз вече не се ядосвам. Не си струва. Пускам Метлата, като безшумна прахосмукачка, да си работи и от ляво, и от дясно...С всеки подобен, ставам по- силна и още по- добра. 
В метенето, де.
