Този миг
Този миг е жесток и мирише на кръв от девици.
Рикошира вината и удря ту в теб, ту у мен...
Знай, не си нито бог, нито аз съм езическа жрица –
днес съм хищен чакал, не дебни ти за жертвата в плен.
Ще си браня честта, както майка си брани децата –
неслучайно отглеждам я в тъмното толкова време.
Ще отхапя сърцето си, после със кръв по устата
ще изпратя вика си към тебе през всички вселени.
Запазѝ първи ред за театъра, в който те стига
мойта тежка прокоба от огненосини езици.
В' всичко свято кълна се, че никога няма да мигна
докато не разкъсат плътта ти невидими птици.
Този миг е жесток, вече вкусвам кръвта под езика си –
сто кинжала хвърчат между нашите потни тела...
Но пък в кой ли живот любовта е безропотна приказка?
Този миг отлетя...
Приближú, да облегна глава!...
© Миглена Миткова All rights reserved.
