Oct 29, 2008, 3:46 PM

Миг 

  Poetry » Phylosophy
646 0 9

   "Назад се не връща щастливият миг"

                                                    Хайне

 

Жареше слънцето, сияеше денят,

с радост в душата пристъпвах в града,

всичко за мен бе сякаш сън,

от приказка чудна, трептяла като звън.

 

Небето ясно в миг потъмня,

облак мрачен пред слънцето спря,

заличи лазура му лъчист,

дочух аз някакъв сподавен вик:

"Назад се не връща щастливият миг."

 

 

© Мадлен All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??