"Назад се не връща щастливият миг"
Хайне
Жареше слънцето, сияеше денят,
с радост в душата пристъпвах в града,
всичко за мен бе сякаш сън,
от приказка чудна, трептяла като звън.
Небето ясно в миг потъмня,
облак мрачен пред слънцето спря,
заличи лазура му лъчист,
дочух аз някакъв сподавен вик:
"Назад се не връща щастливият миг."
© Мадлен All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
