Jul 30, 2008, 12:42 PM

Минало

  Poetry
1.1K 0 10
Минало

Вървя напред, оглеждам се, но не Те виждам.
Спирам и обръшам се назад;
там, някъде далеч, лицето Ти съзирам,
но щом към Тебе тръгна, Ти потъваш в мрак.

Вървя напред и крача устремено,
оглеждам се, но Теб те няма пак;
обръщам се и Ти вървиш след мене,
но щом ръце протегна връщаш се назад.

Като сянка тъмна ме преследваш,
като феникс, възроден от пепелта;
като буря, някога вилняла,
ми напомняш Ти онези времена.

Но аз вървя напред, не спирам,
и сега с високо вдигната глава
загърбвам Тебе, Минало противно
и "сбогом" казвам аз на любовта.
........................................................................
Но на моменти искам да Те видя
и умишлено обръщам се към Тебе пак,
опитвам се отново аз да Те настигна,
но лентата не се върти назад...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теди All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...