Dec 12, 2022, 10:00 AM

Минавам да разкажа приказка

  Poetry » Other
938 0 0

Минах покрай една река замръзнала, цялата бяла.

Пътеката към нея поръсена със сняг, метна черното

си одеяло. Стопли ме. Изплаках. Всички снежинки се

вляха в тази река и по нея поникна зелена трева.

 

Минах покрай едно дърво, с величествена бяла

корона и от цветовете му една пчела кротко си

хранеше с млечице своите деца. Гъделичкаха се

и пърхаха с крилца. Сок от нектар течеше в онази река.

 

Минах покрай едно китно селце, в розовата долина,

където едно момиче и едно момче тичаха с очи,

след една хартиена лодка, а смехът им люлееше

цялата земя. Цъфнали рози се оглеждаха в онази реката.

 

Минах покрай един позабравен в гората храм, където

до оградата му един шипков храст раздаваше плодове,

овални, като яйца на гугутка снесла ги в гнездо под стреха.

Храмът отвори скърцайки врата. Танцуваха жълти листи в онази река.

 

Минах покрай креватчето на едно детенце и го помилвах с ръце.

То кротко си спеше, а на котлона баба му за закуска мляко вареше.

На сутринта снежинки, като перлите от гердана на мама, ми

плетяха косите , с бяло шнурче втъкнато във плитка – житна китка.

Минах по един път, по който всеки минава, веднъж и видях

как козичката водеше седемте си козлета към онази реката да

си пийнат бистра вода.

 

Птички волни летяха в безкрайното синьо

 и всички си имаха имена на пъстри хвърчила.

Онази река, ах, онази река.!...

Знаете ли, че тя също си имала име?

Казва се: Букварче.

(всички си имаме по една приказва в него)

Край!

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тодорка Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...