Apr 7, 2013, 10:20 AM

Миниатюри

  Poetry » Other
913 0 3

От мислите бягство жадуваш,

в самотна разходка се впускаш -

усещаш за себе си миг!


***

След първия пролетен дъжд

разцъфват във теб сетивата -

до скоро -  от студ упоени...


***

В лицето недей да се взираш -

гримът не показва душата,

която зад него се крие...

 

***

Остава след чаша кафе

утайка с нюанс на горчиво -

горчиво от мъката в нас...


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...