Apr 7, 2013, 10:20 AM

Миниатюри

  Poetry » Other
915 0 3

От мислите бягство жадуваш,

в самотна разходка се впускаш -

усещаш за себе си миг!


***

След първия пролетен дъжд

разцъфват във теб сетивата -

до скоро -  от студ упоени...


***

В лицето недей да се взираш -

гримът не показва душата,

която зад него се крие...

 

***

Остава след чаша кафе

утайка с нюанс на горчиво -

горчиво от мъката в нас...


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...