Минорно
Прегоряха лозите набързо. От сутрин – до пладне
нямат грозде за лек, само жълти листата висят.
Нито капчица сладост. Осите са стръвни и гладни
изпожилен, смълчал се от болка е целият свят.
Тихо свито в къщурката живо е старото куче,
недочакано грозде сънува и тича в захлас,
и си знае, навярно – в съня му така ще се случи,
че ще дойде за него смъртта в най-последния час.
Аз подвила нозе я оплаквам без съ̀лзи на прага,
изгорената своя градина и моля за дъжд,
а до мене котакът лъжите преде и разтяга...
Искам много да вярвам... Но лъжа се само веднъж.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
