Мишлето шампион
МИШЛЕТО ШАМПИОН
Живяло някога в полето
Мишленце сивичко, напето,
с усмивка хитра, дяволита,
с опашчица назад извита,
с очички като две звездички,
с ушенца като две листенца,
с мустаче тънко на юначе
и зъбки остри на гризаче.
Обичали го татко, мама,
с любов дарявали го двама,
да може тяхното дете
щастливо, умно да расте,
да стане силно, ловко, здраво,
да бъде като лъв направо
и волята си да калява,
та винаги да побеждава.
Така пораснало детето -
най-храброто Мишле в полето,
и станало прочут спортист -
борец, боксьор и каратист.
Класирало се все начело
и титла шампионска взело.
Невиждан бил духът му боен,
съперник нямало достоен
и чудело се - що да стори,
с какъв противник да се бори.
Привличал го светът голям -
да срещне трудностите там,
затуй решило да поскита,
живота труден да опита,
да търси, както подобава,
геройски подвизи и слава.
- Не тръгвай - казвала му мама,
- че дебне там беда голяма!
- Не тръгвай - молел го и татко,
къде ще идеш, чедо сладко?
Там змии, щъркели и котки,
наглед любезни, мили, кротки,
са наши страшни врагове -
жестоки, диви зверове!
- Почакайте, не ща да споря!
Така решил съм, тъй ще сторя!
Аз вярвам в силите си млади,
не плашат ме злини, прегради.
Но знайте: пак ще се завърна
и вас отново ще прегърна!
Те дълго спорили, кроили
и най-накрая тъй решили:
Мишлето нека да поскита,
живота труден да опита,
че той учител е голям,
че опит ще натрупа там
и ум, и мъдрост ще добие -
как трудностите да надвие.
Потеглило на път Мишлето -
да търси слава под небето.
Вървяло, колкото вървяло,
и песничката си запяло:
"Аз Мишле съм умно, славно,
весело, добро, забавно!
Трудностите побеждавам
и така се закалявам!"
А слънце огнено, засмяно,
показало се рано, рано.
Пчелички смели полетели
да търсят по цветенца бели
прашец за медените пити -
в хралупи на дървета скрити.
По дълга мравешка пътека,
чевръсти и с походка лека,
товар нарамили, щастливи,
вървели мравки работливи -
зрънца си носели, да има
храна за дълга, люта зима.
Поспряло се за миг Мишлето,
зарадвало му се сърцето.
- Здравейте, мравки работливи!
Бъдете бодри, здрави, живи!
Кажете, моля ви, да зная
на вашата пътека края!
Къде зрънца да си намеря,
че целият от глад треперя!
- Ей там, в пожънатата нива
пътеката ни с извива.
Ще найдеш там зрънца безброй!
Върви, напразно тук не стой!
Мишлето тръгнало полека
по тази мравешка пътека,
да види докъде отива
веригата от мравки жива.
И ето, че се озовало
сред нива житна и разбрало
защо до тук задружни, потни,
пристигат мравките работни:
зрънца блестели по земята
след жътва златна и богата.
Похапнало добре Мишлето
и тръгнало натам, където
юначното сърце го води -
през трудности и през несгоди.
От слънце ярко заслепено,
от пътя дълъг уморено,
полегнало да си почине,
додето жегата премине.
Но както сладичко си спяло,
носленцето го засърбяло.
Усетило, че нещо става,
че зла беда го застрашава!
Подскочило завчас! "О, Боже!
Пожар ли е това? Как може!"
Езици огнени пламтели,
към него лакомо пълзели
и нямало къде да бяга!
А огънят ръце протяга,
след миг един ще го събори,
на въглен черен ще го стори!
Но нашето Мишленце смело
не бе напразно път поело
със трудностите да се бори...
(следва)
© Радко Стоянов All rights reserved.
