Мисловни диалози
Мисловни диалози
Боже, как се измъкна!
Като дребен апаш,
нещо свил, без да знае цената му.
Не дочакал да мръкне,
вместо ръчен багаж,
взе съня ми и хукна след вятъра...
Чакай малко, проклетник!
Обърни се назад.
Спрях да спя, откато се познаваме.
Оттогава насетне
живея в друг свят –
в който има любов и за двама ни...
Спи, момиче! Сънувай
все прекрасни неща.
И в съня по-щастлива дано да си.
Утре, щом се събудиш,
ще си имаш мечта,
а мечтата - спасителен пояс е.
Аз от теб ще си тръгна
много тих и смирен.
Все едно се разделям с икона.
Щом нощта ме погълне,
ти на другия ден
пак ме чакай да дойда отново...
Докога ще се търсиш?
Не наскита ли се.
Цял живот ли все теб ще те чакам.
Утре всичко ще свърши,
но помни, че от днес
нямаш път за към мен.
Спрян е влака.
А пък аз те харесвам!...
Но не мога да спра
до леглото ти, сигурен, кротък.
Като в лигава песен
в твоя скут да умра,
с мисълта, че навън е широко...
Че отвън, под небето,
тръпне земната твърд
с непознати пътеки по нея.
От застоя сърцето
се обрича на смърт.
А на мен...
ми се ще да живея.
© Александър Калчев All rights reserved.
