Мистралите на времето въздишат

Poetry » Other

885 0 15

Усмивката ти северна се разпиля

и всичко си е пак предишно.

Предишни дъждове валят,

мистралите на времето въздишат...

И носят студ, роден в Хебридите,

тъмнозелен, потаен, древен...

Затворих тайните си в мидите,

че пясъкът на времето е гневен,

заключих няколко открехнати врати

и заковах прозорците с пирони...

Мистралът нищичко не ми спести,

стените на душата ми изрони!

Дано си спомняш онзи хубав стих –

паролата за влизане е, знаеш!

Единствено паролата не я смених,

как иначе във вечността ще ме познаеш?

Сега е тихо. Като в келтски замък.

А ято гъски някъде гнезди.

Изсъхва болката по всеки камък

и няма дъжд... но няма и звезди.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

bagra (Елица Кръстева)

Ееехх, преживях го това стихотворение! Прекрасно!

2015-03-31T08:37:18+03:00
Довереница (Дочка Василева)

"Сега е тихо. Като в келтски замък.
А ято гъски някъде гнезди.
Изсъхва болката по всеки камък
и няма дъжд... но няма и звезди.

Великолепие!И тъжно и красиво...
Рисунка съкровена след дъжда
измил душата от следи ръждиви.
Окови падат.И царува тишина...

2015-03-12T23:32:00+02:00
inakrein (Илияна Каракочева)

Втори път го чета и отново много, много ми харесва. Поздрав!

2015-03-04T18:37:46+02:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

Надник...
Замъците са ми слабост.

2015-02-24T21:44:48+02:00
Rimoza (Кръстина Тодорова)

"Затворих тайните си в мидите,
че пясъкът на времето е гневен,
заключих няколко открехнати врати
и заковах прозорците с пирони.
Мистралът нищичко не ми спести,
стените на душата ми изрони!"
-------------------------------------------------
Много силен елегичен стих, който докосва сърцето!
Оригинални, много сполучливи метафори!
Поздрави и от мен!

2015-02-20T11:32:59+02:00