Усмивката ти северна се разпиля
и всичко си е пак предишно.
Предишни дъждове валят,
мистралите на времето въздишат...
И носят студ, роден в Хебридите,
тъмнозелен, потаен, древен...
Затворих тайните си в мидите,
че пясъкът на времето е гневен,
заключих няколко открехнати врати
и заковах прозорците с пирони...
Мистралът нищичко не ми спести,
стените на душата ми изрони! ...