Мое лятно момче посред есен,
ето пиша ти нещо за сбогом.
Твърде скоро светът стана тесен
и послушахме чуждите хора.
Стъпи криво, но аз те последвах
с ръце си изровихме рова
и сърцата ни тихо се свиха,
заглушени от странна отрова.
В теб видях и небе, и простори,
свобода за игра и въздишки,
но пък черното в теб ми се стори
твърде тежко, бодливо, излишно. ...