Мое лято, ти, мечтание за полет
Мечта ли си, аз пак те преоткрих
и тръпнех да завземеш тая пролет.
От златните ти, бляскави лъчи
родиха се безброй мечти за полет.
За полет към безкрайни ширини,
в морета сини, в небеса просторни.
Жадувам да ме топлят твойте дни –
душата ми да сгряваш безпризорна.
Ще галя всеки цвят, родил се с теб,
росата ще попивам със нозете.
И всяка капка дъжд със две ръце
ще я докосвам нежно до лицето.
Ще легна в слънчогледите и все
в небето звездни перли ще броя.
А с утрото, знам, ще ми донесеш
лилава и оранжева зора.
Ех, аз ти обещавам, тук, сега,
да браня красотата ти омайна.
Стопиш ли се до мъничка следа,
в душата ще те скрия – моя тайна!
© Данаил Таков All rights reserved.
