Мога и без тайната вечеря
на Ст.
Не със злато, косите ти, мила, сравнявам,
нито с мед на очите ти кротката благост.
Несравнимото нека в клишета възпява
този, който живота за утре отлага.
Аз не помня на дните ни слънчеви броя,
нито колко са моите ризи изпрани.
Мен ми стига на твоята нежност покоя
и да стопля ръката ти малка със длани.
Да изпием по чаша усмихнато вино
върху тази, от спомени пъстра, покривка.
Щом допуши лулата си стара коминът,
слънчогледа, до мен да си легнеш с усмивка.
За какво да решавам безсмислени ребуси
и да слушам на дните тромпета тревожен.
Искам само все тъй да си бъдем потребни
и смъртта, като дълг неплатен, да отложа.
Затова ти го казвам със простички рими
от върха заснежен на последната кота:
като сол и пипер те обичам, любима,
и поръсвам филията с мас на живота.
© Димитър Никифоров All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Абе, хубаво е - дори и за вегетарианци. 😊
-
"Искам само все тъй да си бъдем потребни
и смъртта, като дълг неплатен, да отложа." с чаша усмихнато вино... -
Е, това е!
Нито повече, нито по-малко от точната доза!
Поздравявам те! -
Браво! Така се пише поезия!
-
Чудесно размерена римувана ритмика!
Ако влюбените могат,щяха да свалят звездното небе, за да докажат чувствата си.
Но тук подобни желания са съвсем земни и непретенциозни,но пък звучат съвсем естествено и светло.
Поздравления,Димитър! -
Топлина, признателност и чиста любов прозират от редовете!
Много красиви усещания! -
Прекрасно!
-
Важното е, че сега ни има, Майсторе
Наздраве с една майсторска ракия 😉 -
Началото ми напомни Сонет 9 на Спенсър. https://chitanka.info/text/43458
Трябва да го живеем тоя живот, не да го отлагаме за утре. "Винаги ще има утре" Беше писал някой. Да, ще има, но нас дали ще ни има в него?
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
