Dec 11, 2004, 12:03 PM

Може би

  Poetry
1.2K 0 0

Може би

 

Помни ме, така както се помни легенда.

Не ме оставяй в списъка си последна.

В твоя спомен аз не искам да ме украсяваш.

Искам само истината за мене да разказваш.

А аз ще помня все красивите неща.

Онези, които свързани са с любовта.

Защото любовта краси света

и помага ми да не чувстрам празнота...

Споделената любов с теб не ще изпитам.

За друга си роден – разбирам.

В друг живот ще бъда с тебе, може би.

И истинаската любов, може би ще ни обедини.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марина Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...