Sep 27, 2009, 11:06 PM

Може и така

  Poetry » Other
881 0 2

Вярваш ли, че можеш
да си тръгнеш, ей така -
неприлично грабнал
моята душа?!
Искаш да си идеш
с първата мъгла,
с крадливи стъпки
и изправена глава?!?
Мислиш да ти позволя?!?
Може...
Но преди това -
дъха ти ще изпия,
тялото ще разтопя,
викът ти ще се слива
с моя вик в страстта!
Нежно ще убия
всяка самота -

в екстаз ще се пилееш,
с магия ще те събера...

Мили, закъсняваш. Тръгвай си сега.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Шопландия Софийска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...