Душата ми тръпне тревожно,
сърцето се вълнува, линей,
като тръстика разлюляна,
Велики Боже, сили ми влей.
Дай ми, моля те, сили и вяра
да укрепя духа си смутен,
към спасителния бряг води ме,
да надмогна живот угнетен.
Надежда само в тебе питая,
единствен ти - Бог и съдия,
душата ми нека нежно погали
твоята невидима ръка.
Възкръсват отново копнежи
за живот красив и обновен,
да се разсеят мъглите тъмни,
обвили живота в мрачен ден.
© Мадлен All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
