Душата ми тръпне тревожно,
сърцето се вълнува, линей,
като тръстика разлюляна,
Велики Боже, сили ми влей.
Дай ми, моля те, сили и вяра
да укрепя духа си смутен,
към спасителния бряг води ме,
да надмогна живот угнетен.
Надежда само в тебе питая,
единствен ти - Бог и съдия,
душата ми нека нежно погали
твоята невидима ръка.
Възкръсват отново копнежи
за живот красив и обновен,
да се разсеят мъглите тъмни,
обвили живота в мрачен ден.
© Мадлен All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
