Душата ми тръпне тревожно,
сърцето се вълнува, линей,
като тръстика разлюляна,
Велики Боже, сили ми влей.
Дай ми, моля те, сили и вяра
да укрепя духа си смутен,
към спасителния бряг води ме,
да надмогна живот угнетен.
Надежда само в тебе питая,
единствен ти - Бог и съдия,
душата ми нека нежно погали
твоята невидима ръка.
Възкръсват отново копнежи
за живот красив и обновен,
да се разсеят мъглите тъмни,
обвили живота в мрачен ден.
© Мадлен All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
