Oct 22, 2016, 12:23 AM  

Момчето с белия бастун

1.1K 0 0

Момчето с белия бастун

 

Момчето с бял бастун вървеше по снега,

до него, под ръка с него, вървеше дребничка жена.

Една жена, изстрадала, една  истинска майка,

така израсна от малък, а тя за него бе опора Една!

Майчина Любов, Вяра и Надежда има Тя,

тази мъничка жена, необикновена!

А, то, момчето израснало така без светлина,

без да види изгрева, слънцето в тъмнина.

Той порасна голям, силен момък е сега.

Ще хареса ли го някоя девойка,

ще се усмихне ли на и на него Любовта?

Понякога мечтае си за това и онова,

но вярва, че ще се случи това някога.

Минават покрай него момичета красиви,

смеят се, говорят с момичета с погледи игриви.

А настрана стои момиче едно,

то скромно е, не красиво, но Добро и само,

хареса си момчето, но мълчи да не му се подиграват,

останалите момичета с него да не се задяват.

Мина то веднъж покрай незрящото момче,

погледна го и се изчерви, като малко дете.

Неволно момчето изпусна бастуна свой,

наведоха се те, а той неволно докосна нейната ръка.

И сякаш тръпка ги поби, проблесна Искра,

дали това е Тя, Искрата на Любовта,

надяваха се на това две туптящи сърца.

Да ги срещне отново тяхната Съдба!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Миленов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...