Jan 11, 2008, 11:01 AM

Мона Лиза

  Poetry
1.2K 0 10

                 МОНА ЛИЗА

    

       Усмихваш се...

       Ръцете скръстила...

       Усмихваш се...

       Над всички нас...

       Изпълнена

       с невидимо

       присъствие...

       Усмихваш се...

       Над суета и земна власт...

 

 

       Усмихваш се...

       И древна мъдрост

       от теб струи...

       Човечеството си остана същото...

       И Бог не може да го промени...

 

 

       Усмихваш се...

       Загадъчна и вечна...

       Творецът гледа с твоите очи...

       Така безумно близка и далечна...

       Духът на Бог шепти...

 

 

 

       Усмихваш се...

       С тъга и тиха радост...

       Над този свят отдавна полудял...

       Усмихваш се...

       Над дребните човешки страсти...

 

       Така се смее Господ,

       който всичко е видял...

 

 

       09.01.2008 г.

 

     

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Сименова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...