Море е
Море е – може да разкаже
как голата луна се къпе
след залез в звездните миражи,
където смъртен не е стъпял.
Като дете е непослушно,
не става в кърпа да го вържеш.
И топъл – като ласка южна
е бризът в неговата къща.
А тронът му – от сноп ракита,
понякога е неудобен,
но двеста притчи до насита
ще ти нарежда многословен.
Душа е – на делфин и птица,
които тайната му знаят ¬–
как песъчинката във бисер
успява кротко да извае.
Ще се разсърди, ако плачеш,
порежеш ли се върху мида.
Задълго ще намрази здрача,
със който трябва да си идеш.
© Слави Тодоров All rights reserved.
