"Морето ме сънува"
Морето ме сънува полудяла,
и също като него неподвластна -
на стари сънища и нови рани,
на сянка и отричане на щастие.
Морето ме сънува като жива.
Хрилете ми да вдишват от небето.
Опашката ми лодките да милва.
В дълбокото сърцето ми да свети.
Морето ме сънува все различна,
на никой и на нищо непозната...
Милувката му винаги е лична:
То гали много влюбено душата.
Морето ме сънува...плувам тихо.
То вярва, че в дъха му ще остана,
А с живите отдавна си простихме.
Брегът е пуст, излишен капитанът.
