Полъх на вятър примесен с роса,
успокоени вълните галят брега.
Слънчев лъч се плъзга по морската шир,
а аз сам съм на плажа, изпаднал в
мой, вътрешен мир.
Лодка рибарска с пърпорещ мотор ритуално руши тоз покой,
отплава навътре,
смалява се и....
изчезва от сцената на този мой взор.
Чайки общуват си,
будят света,
слънчево синьо е,
започва денят.
© Климентин Чернев All rights reserved.
Да, наслаждавала съм се на прекрасното морско утро и точно затова искам отново и отново..!
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
