Полъх на вятър примесен с роса,
успокоени вълните галят брега.
Слънчев лъч се плъзга по морската шир,
а аз сам съм на плажа, изпаднал в
мой, вътрешен мир.
Лодка рибарска с пърпорещ мотор ритуално руши тоз покой,
отплава навътре,
смалява се и....
изчезва от сцената на този мой взор.
Чайки общуват си,
будят света,
слънчево синьо е,
започва денят.
© Климентин Чернев All rights reserved.