jelyuena (Елена Желева)
25 104
Jul 18, 2010, 8:55 PM

Мост 

  Poetry » Phylosophy
1093 0 6

 

 

Минаваш пак по въжения мост,

протегнат над живота ти невесел.

Люлее се светът, снишаваш ръст,

над бездната на времето надвесен.

 

Отчаян поглед хвърляш в пропастта

от спомени, желания и битки.

Любов, приела чувство за вина,

лежи разкъсана, но още жива.

 

Последен честен опит правиш сам

да изплетеш спасителната нишка.

Не виждаш – остри камъни са там

и не е нужно нищо, вече нищо.

 

Не чувстваш другите ръце към теб

във порив като птици устремени...

В ума ти – пропаст, а в сърцето – лед.

Постой, ще трябва още малко време.

 

 

© Елена Желева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??