Моя Българийо
За нищо не бих те сменила
теб, майчице, мила Родино,
за мене си райска градина,
народ и душмани хранила.
На всички живот ти ни даде,
на кръстопът хляб омеси,
жадни не ни остави,
на късове все те бесят.
Има богати държави,
с мрачни, студени сърца,
сурови са техните нрави,
топлят се с вносни слънца.
Сили небесни те пазят,
тайни подземни - рушат,
бури и листопади
вечно над тебе кръжат.
Едно по едно заминават
децата, в теб рани кървят,
боли те, че някъде страдат
и нямат за връщане път.
Целувам нозете ти, майко,
слагам венец от цветя,
каквото да кажа е малко,
с почит прекланям глава.
2.03.2010 г.
© Ивон All rights reserved.
