Моя пролет
М О Я П Р О Л Е Т
Пролет пъстроцветна тича
и шепти, че ме обича.
А за мене няма време
да посея с обич семе,
да потичам след мечтите
и се радвам на липите.
Пролет пъстроока звънка.
Иска да съм все навънка –
под лъчите благодатни,
сред цветята ароматни.
Моя пролет ведролика,
твоя порив пак ме вика.
Ти си птица лекокрила –
моя полет в теб съм скрила.
Ти си угар закопняла –
семето си в теб съм сяла.
Ти сълза си от небето,
росен божур си в полето!
Пролет тича сладкозвънка
с талия изящно тънка
и твърди, че ме обича.
С обичта си ме облича.
Многогласа моя пролет,
аз се вплитам в твоя полет!
© Стойна Димова All rights reserved.
