Aug 5, 2023, 8:42 PM

Моят август

  Poetry
1K 6 9

 

„Август е следобедът на годината“ – Георги Господинов

 

Моят август натежал е от слънце,

по - жарък от нестинарска пътека.

На деня по дългата сянка се спуска

изживян, осъзнат, мимолетен.

 

Моят август е отдавна лежерен,

по - зрял от слънчогледова пита.

С всяко семенце миговете отмерва…

Много ли, малко ли? Нека не питам!

 

Моят август е уютен следобед -   

триптих за двама, стих или книга…

Както и да философстваме, дай Боже,

да се повтаря… всяка година.

 

Моят август има красиво разсъмване,

но за следобеди още съм жадна.

Душата ми тихо лелее за сбъдване,

макар да е прѐпълна със … пладне.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Виткова All rights reserved.

Comments

Comments

  • След толкова години, Злате, двамата сме заприличали на героите на едно анимирано немско филмче Filopat & Patafil (Филопат и Патафил)😀😂🤣 С тях често се шегуваме, но наистина съм благодарна на Бог, или на съдбата, че така е отредил/а. Толкова съм ти благодарна за топлите думи! Нека твоите дни да са изпълнени с обич и с много поводи за вдъхновение!💖🌼
  • Дани, твоят август е очарователен! Нежен като южен полъх, уютен като дом, благодатен като пълна слънчогледова пита...
    Поздравления, мило момиче!
  • * Лина, с благодарност и с пожелание всеки месец да ти е уютен и вдъхновен!💗
    * Боряна, желая ти много положителни емоции и щастлив август. Благодаря най - сърдечно за коментара и за "любими"!💗
    * Ники, с най - сърдечна благодарност! Прекрасни августовски дни ти желая!💙
  • Много е хубаво, Дани!
  • За мен август е Майкълският месец! ❤ Освен това много важни дати в моята лична история има в него, та ми е любим! И твоят стих, Дани, вече ми е в графа "любими"! ❤✌

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...