Сърцето ми, ранено, страда,

отрових го с чувството любов,
боли, когато отвисоко падаш,
за розовата приказка не бях готов.

Сандъка златен, любопитствайки, отворих,
на дъното пробляснаха искри,
отдръпнах се и бързо го затворих,
но после върнах се и що да видя - сърцето в злато блести.

В сандъка срещнах всички страхове,
постелята студена ще ти каже,
как луната ден и нощ зове,
страховете ми отново да покаже.

Човешка плът и форма придобиват,
и гаврят се с моята душа,
отвътре цяла я разбиват,
и оставят я да се регенерира през деня.