Моята мечта
Моята мечта
Тя, моята мечта не е голяма.
Тя сбира се във всяко джобче.
На малкото дете във джоба,
във джоба на дебелия с кожуха.
И сбира се в една прегръдка.
В една усмивка на момиче.
Във вехтия елек на тази дама,
която спи по пейките пияна.
Защото, виж, отдавна е разбрала,
че няма смисъл
нещо да желае.
Та, моята мечта не е голяма.
Не скита по далечни хоризонти.
Дори и вечер не засяда в бара,
да се посмее,
или
да поплаче.
Тя гледа тихо тротоара,
обувките на хората
протрити –
от ходене по всякакви пътеки,
от тичането сутрин
към тролея.
Тя моята мечта не е голяма.
Тя моята мечта е вътре в тебе –
да се зарадваш мъничко,
мечтая.
Детето в теб отново да играе.
© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.
