Стоиш в стая сам
и мислиш,
и не можеш да смогнеш да мислиш,
защото за кое по-напред да смогваш?
Прекалено на брой мисли,
а само един мозък,
една глава и един човек -
мултифункционалност.
И спомняш си как са ти казвали:
"Запази детето в себе си!",
но чак сега разбираш
какво са имали предвид:
Едно дете ще може ли
да мисли
освен за собствените си тревожности,
но и за тези на близките си?
Ще знае ли как да свържи двата края
без да очаква самия край?
Защото едно дете би ли могло да бъде
мултифункционално?
© Йордана Петрова All rights reserved.