Музикална кутийка за сълзи
Докоснах спомен,
с горчивина напоен.
Поех го на гърба си -
сякаш за това роден.
Докоснах твойта лудост,
лъхаща на жалост.
Целунах я за сбогом
и дарих ù младост.
Затанцувах с простотата,
облечена във непотребност.
И я хванах за ръката,
и към времето се втурнах
безнадеждно.
Тя последва ме със страх,
макар да знаеше сама,
че да я пусна нямаше,
във непрогледната тъма.
И преля ми нови сили,
с естракт от мъдрост напоени.
И ме облада,
и подари ми музикална
кутийка за сълзи...
© Цвет All rights reserved.
