Мъдростта на тихия сезон
МЪДРОСТТА НА ТИХИЯ СЕЗОН
Сънувам есенните езера...
(О, в моя сън е толкова просторно!)
Последните ми стихове побра
в дъждовната си шепичка октомври.
Три кестенчета, низа от листа,
драперии от кукувича прежда.
И ето че заплува из виста
красива многоцветната надежда –
за по-добър и безпределен свят,
за ден, във който всички се обичат,
където всеки всекиму е брат.
И сивата досадна суета,
и мракът, и безкрайната себичност
изчезват като пушек в есента.
© Валентина Йотова All rights reserved.
