Мъглица-Царица
Рано, рано се извила
над зората, като свила,
бяла, пухкава мъглица -
на върхарите царица.
И разстлала мигли дълги
по полета и по хълми,
с благослов, от тях росата
да покапе по цветята.
© Миглена Миткова All rights reserved.
Рано, рано се извила
над зората, като свила,
бяла, пухкава мъглица -
на върхарите царица.
И разстлала мигли дълги
по полета и по хълми,
с благослов, от тях росата
да покапе по цветята.
© Миглена Миткова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...