Nov 6, 2007, 12:05 PM

Мъгливо е

  Poetry » Other
1.4K 0 29

Мъгливо е. От чувства е опушено.
В неясен силует те опознавам.
Тежат ми спомените и задушно е.
С мъгливи капчици се прозсълзявам.


 

Напукват ми се устните. Мълчание.
Тягостно въздишане... Без звук.
Слабост. Грешно чуто предсказание.
Не разбрахме, че не трябва да сме тук.
 

 

Дезертира любовта ни. Нелегално.
Различно чаках я. Не се завърна.
Самотата се намести в мен нахално.
Не се обръщам. Нужно е да бързам.


 

Не виждам пътя. Стъпките са кални.
Дъждовно завалявам от безсъние.
Молитвите ми раждат се от псалми.
Често шепнати. Приличат ми на мълнии.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...