Nov 6, 2007, 12:05 PM

Мъгливо е

  Poetry » Other
1.4K 0 29

Мъгливо е. От чувства е опушено.
В неясен силует те опознавам.
Тежат ми спомените и задушно е.
С мъгливи капчици се прозсълзявам.


 

Напукват ми се устните. Мълчание.
Тягостно въздишане... Без звук.
Слабост. Грешно чуто предсказание.
Не разбрахме, че не трябва да сме тук.
 

 

Дезертира любовта ни. Нелегално.
Различно чаках я. Не се завърна.
Самотата се намести в мен нахално.
Не се обръщам. Нужно е да бързам.


 

Не виждам пътя. Стъпките са кални.
Дъждовно завалявам от безсъние.
Молитвите ми раждат се от псалми.
Често шепнати. Приличат ми на мълнии.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...