Nov 6, 2007, 12:05 PM

Мъгливо е

  Poetry » Other
1.4K 0 29

Мъгливо е. От чувства е опушено.
В неясен силует те опознавам.
Тежат ми спомените и задушно е.
С мъгливи капчици се прозсълзявам.


 

Напукват ми се устните. Мълчание.
Тягостно въздишане... Без звук.
Слабост. Грешно чуто предсказание.
Не разбрахме, че не трябва да сме тук.
 

 

Дезертира любовта ни. Нелегално.
Различно чаках я. Не се завърна.
Самотата се намести в мен нахално.
Не се обръщам. Нужно е да бързам.


 

Не виждам пътя. Стъпките са кални.
Дъждовно завалявам от безсъние.
Молитвите ми раждат се от псалми.
Често шепнати. Приличат ми на мълнии.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...