О, как да ти опиша този мъж!
О, как да ти опиша този мъж!
Та той е много повече
от всичко!
Прегръща силно.
Влюбва се веднъж,.
Неволята наказва
с две кавички.
Измерва трепета ми с поглед син
и няма нужда нищо да разказвам.
Обича ме без токчета.
И грим.
Един път взима.
Сто пъти раздава.
Душата му не се брои на грам –
широка е като една
Вселена.
Пирува с всички.
Ала плаче сам.
И ако знаеш, как обича
мене!
Докосне ли ме, се превръщам
в лист,
а тишината – в кратки
изречения.
Той е извор - от сълза
по-чист.
A aз съм негово
стихотворение.
© Деница Гарелова All rights reserved.
