В тиха нощ и магична, и свята,
под небето мълчим в преклонение.
Животворна пречистваща сила е
водата - благо, живот, сътворение.
Тази нощ я пречиства с мълчание
и стоим пред водата, притихваме.
В полунощ - съкровено желание
за наричане с обич изричаме.
Тъй водата, с мечтите наречена
под небето стои, да ги сбъдне.
С бяла кърпа покрита, облечена.
„Що е речено – нека да бъде!“
5 януари 2023 г.
© Райна Иванова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
