Мълчанието на душата ми
Мълчи душата ми, но чувства проговарят
в миговете ни с безмълвност преизпълнени.
Те свой портал на тайнственост отварят -
сакралност, защитена от житейски мълнии...
Защото всяка злободневна случка адски огън е
и страстите ѝ скверни, зная как ще ни достигнат,
допуснем ли, чрез думите до нас да се домогнат
хорските интриги (нашите разпятия, присъди, стигми)...
Мълчи душата ми! Реши, че няма да говори...
Защото те обикна в своя зрелост неприсъща.
Мълчанието ѝ светъл полет към простор е,
който знае как с любов към тебе да я връща.
© Mimi Ivanova All rights reserved.
