Мъри и Мики
Мъри пак преследва Мики –
там, край стария сайван.
И враждата им възниква
просто тъй – от нищо! Знам,
че стопанката на Мъри
го е хранила добре
и коремчето му сито
не престава да расте.
Позагладил е мустака
и извития гръбнак,
а пък бедничкия Мики
изнемогва все – от глад!
Тази сутрин – що да види!
Оня хитър котарак
мазна баница облизва...
Сиренце се рони, ах!
Страх не страх – ще си похапна! –
рече малкото мишле,
и си грабна вкусна хапка,
но от Мъри – накъде!
Гълта сиренце и тича...
Дворът е така голям!
Котаракът се зарича
да претърси всичко там!
За беля мишокът дребен
се промушва като глист.
Тлъстичкият Мъри дебне...
Много дупки преброи.
– От коя ли ще се пръкне?
Вече взе да ми се спи.
Лов на мишки – стара тръпка.
Щрак! Я,Мъри как пищи!
Пусти опустял капанът
за крадливото мишле!
Чака хитро и отдавна
да се хване, ама не!
Ето го сега – заклещен,
непохватният ловец!
Къса сивата си дрешка
и от болките реве!
Дожаля му на мишока
и ръждивото резе
взе да дърпа на подскоци...
Мъри се отскубна. Бре!
– Стой, не бягай, малък Мики!
Ти ми стори днес добро.
И оттук нататък искам
скъп приятел в този двор!
Хайде с мен – да те почерпя!
Дял от вкусната храна
всеки ден ще хапваш смело.
Няма вече да съм сам!
Слагам края на враждата!
Мъри има и сърце.
Щом помогна ми в бедата,
и в игрите ще си с мен!
© Маргарита Петрова All rights reserved.
Поздрави и успех!