Душата ми е пуста
като празна стая,
от никой неразбрана,
страдаща сама.
Как да я спася сега,
токова нещастно
измъчена, сама,
падаща във мрака тя.
Лутаща се пак безволно,
търсеща дневна светлина,
потънала дълбоко в мрака,
изгубена в свойта самота.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up