Кулин (Стефани) Кулин (Стефани)
1 69
Jan 10, 2005, 3:31 PM

НА БРАТ МИ

  Poetry
1.3K 0 1
КИЛОМЕТРИ СЕГА НИ ДЕЛЯТ,
НО ГЛАСЪТ ТИ ПО ЖИЦАТА МЕ СГРЯВА...

..КОЛКО ПЪТ ИЗВЪРВЯХМЕ СЪС ТЕБЕ ДО ДНЕС,
КОЛКО СЪЛЗИ ИЗПЛАКАХ НА ТВОЕТО РАМО?..

НО ЖИВОТЪТ СИ ТЕЧЕ, ВРЕМЕТО МИНАВА,
САМО НАШЕТО ПРИЯТЕЛСТВО ЖИВО ОСТАВА.
ДВАМА СМЕ С ТЕБЕ В ДОБРО И В ЗЛО.
ОПОРА В ТЪГАТА, ПРИЯТЕЛ В СМЕХА.

ОБИЧАМ ТЕ! ОБИЧАМ НАШИТЕ ДНИ!
ТИ ВЕЧНО ЩЕ БЪДЕШ В МОЙТО СЪРЦЕ!
И ДОРИ ЦЕЛИЯ СВЯТ МЕЖДУ НАС ДА СТОИ,
АЗ ПАК ЩЕ СЕ БОРЯ ЗА НАШИТЕ ДНИ!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефани All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0