На булевард "Татко"
Посветено на Х.С.И
Куклата изкормена лежи на пода.
Търкалящи се крайници, глава...
Разводът! Да не би да е на мода?
А забравените от родители деца?
Кръвта по килима се изтрива.
На булеварда подаряват деца!
Колко бързо споменът изгнива -
при вида на чисто ново де ен ка.
Съвестта до корен ще Попие -
безличната ти сивкава душа!
Да се представя! Приятно Ми Е!
Първото ти от Четирите деца…
***
Детски глас се удари в стената.
Прекатурна се на сиво канапе.
Татенце, помниш ли, когато?
Бях най-щастливото дете?
Помниш ли? Защото аз не помня!
Ни ласка, нито твоя нежен глас,
шамарът ли, за жалост, помня -
в телевизор сивкав гледащ мач.
Въпроси, останали в прозорец,
забитите топлийки по пердето.
Окаяният изхвърлен царедворец,
запомнил е урока на сърцето.
Вечност - нарисувана в надежда.
Стаена в чакане на бащини ръце.
На улица с балони ме отвежда.
- Искаш ли сладолед, мое дете?
Не ме вини, че просто те очаквах,
да бъдеш мой баща, макар за ден!
Детска глупост - наречи го, татко...
Двайсет годишна грешка, извини ме…
Лек ден!
© Силвия Илиева All rights reserved.
