Feb 1, 2007, 1:06 PM

На Ди

  Poetry
1.7K 0 7
Нека пръстите ми да говорят отново
по нежната ти кожа.
Не искам, вече и не мога с думи да говоря.
Не мога да покажа гласно, че те обичам и желая.
Ала усетиш ли изчезналия глас във моите пръсти,
изслушай го докрая.
Докрай почувствай, че без теб не съм завършен,
без теб не мога да съм цяло.
Живея половин човек, облечен в цяло тяло.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вълко Тодореев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...