На гъдел от рая
Измяука камбана. Пирон в ходилата.
Ни облак, ни вятър за теб съм разпитвала.
Следите на котка попиват в земята.
Търкулната питка - отиват си дните ни.
В затворена книга горят слънчогледите.
Наточи бръсначи тревата подмината.
Очите на совата в сън ни изгледаха.
По тънък конец се разхожда и синьото.
Мечтая на глас, кой ли дявол ме кара?
Завиждат ми спомени, все безпризорни.
Дори да съм само на гъдел от рая,
ръцете се крият в бездънни джобове.
Камбана в ушите и шум из сърцето.
Ни облак, ни вятър, ни думи намирам.
Настръхнала котка от пръчка в ръцете,
с която единствено дъжд дирижирам.
