Dec 16, 2023, 10:43 AM

На хладно безразличие обречен 

  Poetry » Phylosophy
214 2 3

На хладно безразличие обречен,
се скиташ сред забързани тълпи.
И тялом тук си – мислено – далече,
такива, като теб градът търпи,

 

за да не го подпалят светлините,
че с тежка смрад прикритото гори.
Подушил те плашлив, но любопитен
и песът отминава те дори.

 

Ограждаш се от хорската гълчава,
от светли думи вдигаш сто стени.
Щом всеки в този свят те подминава,
на болката се молиш: "Подмини,

 

че аз съм само влак на тъжна гара,
с вагони празни. Стар и демоде.
Годините редувам – нова, стара
и дните ми забравата краде.

 

Дали в прекрасен ден, току пред края,
съдбата ми внезапно ще реши,
да купи два билета? Аз не зная.
Къде отиват сродните души,

 

които носят  куфара очукан,
И се държат в съня си за ръка?
И любовта не крият. Не им пука.
По-видими в тълпата са така...

 

 

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??