На Купидон със стрелите
в черна угар блести,
няма жадни амбиции
нито фалш от преди.
На Купидон със стрелите
ме замерва денят
и политат мечтите,
съградили нов път.
Като влюбени птици
над земята кръжат,
с акварелни боици
правят шарен света.
Тъмнината отстъпва,
сръчно отмята юрган,
в светлина се разпръсва,
в свят от любов изтъкан.
© Галя Николова All rights reserved.