Feb 2, 2005, 9:31 AM

На Купидон със стрелите

  Poetry
1.1K 0 1
И разцъфнал светът е,
в черна угар блести,
няма жадни амбиции
нито фалш от преди.
На Купидон със стрелите
ме замерва денят
и политат мечтите,
съградили нов път.
Като влюбени птици
над земята кръжат,
с акварелни боици
правят шарен света.
Тъмнината отстъпва,
сръчно отмята юрган,
в светлина се разпръсва,
в свят от любов изтъкан.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галя Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...