На лицемерието с любов
Е, бива, бива лицемерие,
но «нашето» си най го бива!
Преди отново да я ме́рите,
дерете съвестта си жива!
Да, егото се е препънало...
и вика с глас гласа в пустиня,
очи да миете по съмнало
вагон от пясъци замина!
Писна́ ми вече от лъжичката,
защото пак опря до ножа.
То бе любов!... Защо самичка тя
загръща се с одрана кожа!?
И «утре» ще си хвърля евробоб...
на лук мирише, лук не са́ди!
Пак кашля Бог от скъсания джоб,
с лютиви думи ли прека́ди...?!
© Красимира Чакърова All rights reserved.
